Премиерът на Китай обеща да работи с Г-20 за дълговия мораториум

Китайският премиер Ли Къцян обеща на Международния валутен фонд, че Пекин ще работи с държавите от Групата на 20-те за изготвяне на "честни и справедливи" планове за преструктуриране на дълга на развиващите се страни, които изпитват затруднения при изплащането му.

Страната ще приложи инициативата на Г-20 за мораториум върху дълга във всички аспекти, заяви Ли на среща в четвъртък с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева, според съобщение на Министерството на външните работи. Китай ще засили координацията на политиките с всички страни, включително с кризисния кредитор, за да се справи с глобални предизвикателства като дълга, каза той.

В качеството си на най-големия държавен кредитор на развиващите се страни в света, Китай е подложен на критики заради неучастието на страната в глобалните усилия за намаляване на дълговото бреме на развиващите се страни, като министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън многократно е заявявала, че Пекин се е превърнал в най-голямата пречка пред напредъка.

Както Георгиева, така и президентът на Световната банка Дейвид Малпас отдавна алармират за рекордните нива на световния дълг, особено след като паричните власти трябваше да повишат лихвените проценти, за да потушат ускоряващата се инфлация. 

Дълг в затруднено положение

Най-малко 15 от 72-те развиващи се пазари, включени в индекса на Bloomberg, вече имат дълг в долари, който се търгува на проблемни нива, а според една от оценките развиващите се страни може да се нуждаят от 2,5 трилиона долара в рамките на пет години, за да покрият разходите по обслужването на външния дълг.

Делът на Китай в официалния двустранен дълг нарасна до 49% през 2021 г. от 18% през 2010 г., като потоците за обслужване на дълга към страната се оценяват на 17 млрд. долара през 2022 г. и представляват 66% от официалното обслужване на двустранния дълг, посочи Световната банка в годишния си доклад за дълга, публикуван във вторник.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън е изразила пред вицепремиера Лиу Хъ загриженост относно приноса на Китай за облекчаване на дълга, но не е видяла голям напредък, заяви тя пред репортери в четвъртък. "Надявам се, че те ще разберат необходимостта от облекчаване на дълга, преструктуриране на дълга, когато той е неустойчив, и ще работят с нас", каза Йелън, като добави, че това може да бъде тема за бъдещи срещи, въпреки че сега няма конкретни планове за посещение в Китай.

Г-20 създаде Инициативата за спиране на обслужването на дълга през май 2020 г., за да даде възможност на някои държави с ниски доходи да преустановят плащанията по обслужването на дълга, след като пандемията нанесе тежък удар върху икономиките им. Китай се съгласи да преустанови графиците за погасяване на задълженията на някои държави в рамките на инициативата, чийто срок изтече в края на миналата година. 

През ноември 2020 г. Г-20 създаде и т.нар. обща рамка, в която се събраха кредитори като Китай, за да предоставят облекчение на дълга на държавите за всеки отделен случай.

Инициативата беше подложена на критики с мотива, че процесите в нея са твърде продължителни, а Чад е единствената от трите държави, участвали в нея, която е сключила сделки с кредиторите. Това би могло да възпре кандидатстването на други държави с ниски доходи, които не са в състояние да обслужват заемите си.

Още по темата

Колапсът на облигациите привлича интерес към по-дългосрочен държавен дълг

Китай предвижда нова продажба на деноминиран в долари държавен дълг

Южноафриканският държавен дълг може да нарасне до 114% от БВП до 2029 г.